Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от август, 2017

Рево: "Крайно нелогично поведение" - Джон Кори Уейли

Имате ли фобии? Аз имам. Сигурен съм, че и вие имате. Както и Соломън от книгата, за която днес ще ви говоря... или пиша. "Крайно нелогично поведение" ме грабна и не ме остави, докато не я свърша. Сториха ми се толкова реални - историята и героите, че я прочетох на един дъх. Цялата книга е спектър от емоции! Тя е история за приятелството и на това на какво са способни човешките същества - от това да направят каквото трябва, за да осъществят мечтите си, до това да преодолеят най-големите си страхове. Мисля, че следващият цитат обобщава това, което казах: "Но по света бе пълно с хора, които съжаляват, че не са сторили нещо, което намират за правилно, от страх да не изглеждат странни или дори луди." В книгата става дума за Соломън, който е агорафоб. След една случка пред училище, той се е затворил вкъщи и не е прекрачвал прага и над три години. Друго момиче от града, Лиса, иска да учи във втория най-добър университет, който предлага програма по психология. Н

Ревю: "Демонологът" - Андрю Пайпър

Здравейте! Мързелът така ме налегна и не иска да си тръгва, че се налага да го изгоня. Най-накрая с триста зора се навих да седна и да пиша това. Знаете коя е книгата - "Демонологът" от Андрю Пайпър, а ако трябва с няколко думи на я опиша, то те ще са: вдъхновена от "Ад" на Дан Браун. {РЕВЮ на "Ад"} Получих няколко отзива за това защо винаги съм отделял а бзац, за да коментирам корицата на книгата. Защото искам, защото смятам, че външният вид е важен (наречете ме повърхностен, ако искате). Относно корицата на тази: много ми харесва!  Струва ми се интригуваща и мистериозна, а цитатът от "Изгубеният рай"   подсилва желанието ми да разгърна книгата и да разбера какво ще стане . "Милиони безтелесни твари бродят по земята незрими и кога сме будни, и когато спим..." Джон Милтън, "Изгубеният рай " Главният ни герой, проф. Дейвид Улман, е експерт по митологична литература, особено щом става дума за демони и 

Ревю: "Назад по линията" - Робърт Силвърбърг

Здравейте, приятели! След малко отсъствие съм тук с вас, за да изпълня обещанието си ревю на ненашумяла книга, а тя е "Назад по линията" на Робърт Силвърбърг. Общите ми впечатления от книгата са лоши, така че ще кажа повече кое не ми е харесало, отколкото кое ми е харесало. Гледам корицата и си мисля, колко е скучна. Не привлича вниманието, нищо нестандартно, а по-важното - не отразява съдържанието на книгата. Гледайки я, бихте ли могли да разберете за какво става дума в книгата? Аз не бих могъл! Анотацията също не помага кой знае колко... Тези изредени лица отляво нямам представа какво значат, също и облаците. Пред полагам, че жената отпред е пра пра пра..... и така нататък прабабата на главния ни герой. А главата на Буда (?) дори не знам какво търси там. Може би търси смисъла в книгата... Аз ще ви кажа за какво се говори в книгата. Толкова не съм впечатлен, че даже не помня началото. Мисля, че главният ни герой, Джъд, беше депресиран и за да не се самоубие, се записва