11.07.2017 г.

Ревю: "Ад" - Дан Браун

Здравейте хора! Ето ме с ново ревю на книга от любим автор - "Ад" от Дан Браун, на издателство Бард. Тя е четвъртата книга от поредицата с проф. Робърт Лангдън.

Както в предишните три книги, в тази също, нашият професор отново се надбягва с времето, за да спаси света от глобална заплаха. Историята започва с професора, получил амнезия и не знаещ как и защо се намира в италианския град Флоренция. С рана от куршум в главата, той се събужда в болница и се запознава със Сиена. Действието започва съвсем в началото на книгата, когато една жена влиза в болницата и се опитва да убие Лангдън и Сиена. И бягството се започва. В джоба на сакото си, Лангдън открива малък проектор, който ги води до заплахата, и разбира се Лангдън, както винаги, е задължен да спаси света. Горкият професор! В историята са замесени още: Американското посолство, СЗО (Световната Здравна Организация), някаква организация, която така и не разбрах точно каква работа върши, и един луд учен. Глобалната заплаха е разпространението на вирус, който да намали населението на Земята, за да може човешкият вид да оцелее. Естествено в стила на Браун, цялото това бягане и спасяване на света става в рамките на един-два дни.



Очаквайте неочакваното! Не се доверявайте на никого!

Стига толкова за историята. Сега да изкажа малко мнение. Общо взето, макар и хубавата корица, съм разочарован. Имах големи очаквания, защото все пак е Дан Браун, но... не се оправдаха очакванията ми. Предишните книги бяха много по завладяващи, за разлика от тази, където не можах да стана част от историята. Бях просто... читател. Нямаше го онова чувство, което те кара да четеш още и още, за да разбереш какво ще стане. Като цяло не ме впечатли много. 3/4 от книгата не бяха нищо особено за мен. Стана малко по-напечено в останалата 1/4 част, но пък беше твърде кратко. Разбира се, не очаквах финалът да е такъв, което ми хареса, но пък има и много неща, за които се досетих. Очаквах да има обрати, но не и такива. Боже! Точно след онзи обрат историята става хубава, макар и за кратко. Цялата история се обръща с главата надолу. 

Различното в тази книга е, че не става дума за някаква тайна организация като илюминатите или пък масоните. Засяга се реален и актуален проблем. Населението на Земята. Но вместо тайна организация, авторът е свързал тясно творбата си с тази на най-известния италиански поет Данте Алигиери и неговата "Божествена комедия". Главно се засяга първата част от поемата - "Ад".

Не мога да кажа много за развитието на героите, тъй като няма такова. Та какво може да се развие за един-два дни?! Добре изградени са, но съвсем по същите модели от предишните му книги. Нищо ново под слънцето. Там е проблемът с тази поредица, но това е друга тема. 

Общо взето, ако искате да започнете да четете Дан Браун, моля започнете с "Шестото клеймо" или "Изгубеният символ". Това не е най-силната му книга според мен, и може да не ви направи добро първо впечатление. Има малко новости и неочаквани неща, но това не променя мнението ми.
Ето и няколко цитата от книгата, които ми харесаха:  

"Решенията от нашето минало са архитекти на настоящето ни."

"Когато плуваш в тъмен тунел, идва миг, след който нямаш достатъчно дъх, за да се изминеш обратния път. Единственият ти избор е да плуваш напред към непознатото... и да се молиш да има изход." 

"Лудост е когато щраусът си заравя главата в пясъка, докато глутница хиени се приближава към него."

"Просто защото човешкият ум не може да си представи нещо... не означава, че то не може да се случи."

"Всичко е възможно, когато хората вярват в някаква кауза." 

"МОЖЕТЕ да промените света - пишеше той. - Ако не вие, кой друг? И ако не сега, кога?"

"Опасни времена няма по-голям грях от бездействието."

Благодаря ви за отделеното време и доскоро!

3 коментара:

  1. Радост за очите ми. И... отрицателното ти мнение ме интригува още повече. Радвам се и че си споменал ,,Божествена комедия", която в повечето мнения, които съм чела за книгата липсва. Все едно не е използвана за основа. Малко е... смущаващо. Радвам се, че си изяснил. И... герой, човек и дори място може да се промени дори за един миг. /въпреки че още не съм я прочела цялата мога като пример да посоча Виниций, герой от "Quo Vadis"-прочети я!, както и Андрей Болконски от ,,Война и мир", а и себе си, но няма да уточнявам мига на промяната/. Всичко е в осъзнаването, а то е само миг.Като допълнение на твърдението ми:
    ,,Какво струваше всичко друго? Аз бях Абдуллах и имах мига. Абдуллах имаше тоя миг, звездите, планината. Вековете преди него, вчерашният ден, денят утре и вековете след него — те бяха чужди. Какво струваха звездите, планините, въздухът, ако Абдуллах нямаше мига? Целият свят тънеше в тъмнина, Абдуллах го осветяваше, като държеше своя миг в ръка — като свещ. За тоя миг можеше да се даде всичко."
    -,,Време разделно", Антон Дончев

    Да взема да приключа. Аз съм на мнение, че в отрицателното мнение проличава силата на отделната личност. Защото когато човек обича /та дори и литературна творба/ той остава глух и сляп за грешките. Браво! И все по-интересно става. Ще следя.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Права си, че не само човек, но и всичко може да се промени за миг. Исках да кажа, че при Браун не се наблюдава онова развитие, което го има в романите с дълго сюжетно време. Не знам дали ме разбираш... :)

      Изтриване
    2. Разбирам те. И все пак изречението ,,Та какво може да се развие за един-два дни?!" не ми дава мира. Мен ме смущава еднообразието, което явно проличава в персонажите на Дан Браун. На подобно чудо не съм попадала досега. За което се и радвам.:)

      Изтриване