12.11.2017 г.

Ревю: "Малките неща" - Анди Андрюс

Здравейте, приятели. В това неделно ревю ще ви говоря една малка книжка, която може да окаже голямо влияние върху начина ви на мислене и следователно живота ви. Книгата е "Малките неща" на Анди Андрюс, за която благодаря на Skyprint, че ми предоставиха възможност да я прочета!

Книгата е написана по много забавен начин, тъй като авторът е бил комик. Чете се много лесно и на един дъх. Хем забавно, хем научавате нови неща - с един куршум два заека.
Целта на книгата е да ни научи как да виждаме и обръщаме внимание на малките неща в живота ни. Много често пренебрегваме тези неща, които в последствие оказват влияние на живота ни. Ако се научим да ги забелязваме, те пак ще оказват влияние, но по начин, който ние искаме.

Хубавото е, че книгата не съдържа само факти, от които да ни стане скучно, но и истории от автора, които ни помагат да съотнесем тези факти към живота. В историите е изложено влиянието на тези малки неща. Например как заради една шестнадесета от инча можеш да се изгубиш или пък как монета от пет цента може да преобърне хода на историята.
Засегнати са няколко теми:

  • Промяната на мисленето
  • Правилната гледна точка
  • По-задълбоченото разбиране на нещата 
  • Настъпването на промяната

Една от главите, които ми направи най-голямо впечатление беше за гледната точка. Разбрах, колко е важна тя и какво влияние оказва върху живота ни.

"ФАКТ: Само гледната точка може коренно да промени резултатите, без да промени фактите"

Относно значението на този цитат беше даден един пример с две вериги за бързо хранене, който е доста впечатляващ. Как работенето или почиването в неделя може да повлияе на приходите? Зависи от гледаната точка...

Интересното е, че авторът оспорва общоприетото мислене за някои неща, като например, че помените стават бавно или хубавите неща искат време. И чрез истории доказва обратното. Всъщност всичко става моментално. Стига да си промените мисленето...

Ще спра дотук. Ето няколко цитата, от които можете да придобиете представа за потенциала на книгата:

"Не вярвайте винаги на онова, което мислите. Ако го сторите, това ще е краят на експоненциалния ви растеж."

"Наистина стойностен човек е онзи, който вижда възможност в промяната на мисленето."

"Преди да станат реалност, самолетите, пеницилинът, климатиците... 
...милиони изобретения и открития, променили живота на човечеството, са били само идеи. Всъщност всяко било плод на ЕДНА идея. Осъзнаването на този факт води до много важен извод: за да промените живота си, ви е необходима само една идея."

"Можеш да заведеш коня до реката, но не и да го накараш да пие" 

Надявам се да ви е харесало и да съм ви заинтригувал! До следващия път!

30.10.2017 г.

Кои книги са ми в TBR списъка

Здравейте, приятели! Не съм писал от повече от месец, защото започнах университет и просто нямам много време, а когато имам чета и не мога да се навия да пиша. Реших плавно да се върна към писането и започвам с такава публикация. Ревю ще направя малко по-късно, само да завърша сегашната - "Цифрова крепост" от Дан Браун. Дали ревюто да е на тази или на следващата? Кажете ми в коментарите.

Толкова с пролога. Искам да премина към същинската част. TBR-а ми не е много дълъг, само 6 книги са. Имам ги още от последната промоция на Сиела, а сега е поредната... Две от тях са ми изпратени от издателство Skyprint, за които им благодаря много! Започвам първо с тях защото са малко, а те са:



Една от най-четените книги на света е, а написана от момиченце на само 12 години. Чувал съм много хубави неща за нея и имам големи очаквания. Очаквам да ми повлияе по положителен начин и да промени светогледа ми. Тъй като тя е по-скоро дневник, ще ми е много интересно да надниква в живота на подрастващо момиче. Да разбера начина по който вижда света около нея и да науча мислите и за самата нея, за хората около нея и за... войната.





"Малките неща" - Анди Андрюс

Да ви кажа честно, не бях чувал за Анди Андрюс преди да получа тази книга. Тя е приложна психология, книга, която има за цел да те научи да забелязваш малките неща около теб. Детайлите. За това колко е важно да им обръщаш внимание и да разбираш сигналите. Определено ще е полезна. Чел съм други приложна психология книги и намирам жанра за интересен и полезен. Мисля, че няма да остана разочарован.






"Монахът" - Матю Грегъри Луис и "Дракула" - Брам Стокър

Това са две от книгите, които чакам да започна с нетърпение. Обаче в същото време се притеснявам изключително много, че може да ми дойдат тежки и да не мога да ги свърша. Кориците са просто невероятни и също са допринесли за закупуването им. Като свърша с Дан Браун, ще започна една от тези двете, тъй като е Хелуин, а какво по-яко от това да четеш тематични книги? Но не знам коя да е... Помощ!



"Сол при солта" - Рута Сепетис

Спечелила Goodreads Choice 2016, "Сол при солта" е изключително харесвана книга. След като разбрах за какво става дума, очаквам много тъга от нея, даже бих казал сълзи, но не плача на книги. От информацията за историческия случай разбирам, че трагедията е била огромна и се учудвам как така не е известна колкото "Титаник". Аз лично не бях чувал за нея преди да срещна книгата. 99% съм сигурен, че ще ми хареса и няма да остана разочарован.





"Snow like ashes" - Sara Raasch

Тази книга все още не е преведена на български. Доколкото знам, става дума за някакви сезонни кралства (пролетно кралство, лятно кралство и т.н.), които воюват помежду си. Зимното кралство е било завладяно от някое друго, поробено и оставено без магия и монарх. Разбира се сюжетът ще е някой да си спечели кралството обратно... предполагам. Част от трилогия е, с много красиви корици и много интересни заглавия. Предполагам, че има много фантастични елементи с много битки и приключения.




Толкова с моя TBR списък. Надявам се да ви е било интересно. Кои са книгите във вашия списък, можете да споделите в коментарите. Чао чао! :)

22.09.2017 г.

Ревю: "Скандинавска митология" - Нийл Геймън

Много от нас са чували за великия Тор и могъщия му чук. И за Один, сигурно и за Локи. Всички те са част от скандинавската митология, но колко точно знаем за тях? Сигурен съм, че повечето само сме чували за тях, включително и аз, а всъщност знаем много малко.

Много благодаря на издателство Ciela, че са се сетили да издадат такава книга! Както казах, много от нас само са чували за Тор и Один и знаят общи неща - Тор е най-могъщият скандинавски бог, бог на мълниите и има някакъв чук и че Один му е баща. Лично аз бях така преди да прочета тази страхотна книга. Не знаех как е създаден светът, нито знаех какви други божества има и в скандинавския пантеон. 

Всички сме чували за невероятния разказвач Нийл Геймън. 
В тази си книга, той е разказал (или преразказал) скандинавските митове по изключително увлекателен начин.
Разказани за митове от създаването на света до залеза на боговете- Рагнарьок. 

Може много да се научи от книгата. Жалко, че скандинавската митология не е толкова добре проучена като древногръцката. Беше ми изключително забавно да правя паралели между скандинавския и древногръцкия пантеон. 
Тор е еквивалент на Зевс.
Хел е еквивалент на Хадес, а кучетата им се казват съответно Гарм и Цербер.
Даже и в тяхната митология е имало мойри - тук са наречени норни.



Ако харесвате да четете за боговете и техните подвизи. Ако се интересувате от митлогии изобщо, горещо препоръчвам тази книга! С две ръце и два крака! Хаха! В такъв случай, "Скандинавска митология" е идеалната книга!


Между другото, ето три от любимите ми божества:
  • Локи
  • Локи
  • Локи
Хаха! Обожавам Локи! Харесвам злите герои в книгите. 

А кои са вашите любими божества? 

18.09.2017 г.

Ревю: "Играч първи, приготви се" - Ърнест Клайн

Здравейте, приятели! След кратко отсъствие (извинявам се за което), съм пак с вас за ревю на книга. Вече знаете коя ще е книгата и просто искам да кажа, че книгата  е Н.Е.В.Е.Р.О.Я.Т.Н.А!
Оценката ми е 4/5 звезди, а защо съм ѝ спестил една звезда ще ви кажа по-късно.


Джеймс Холидей е създателят на играта ОАЗИС. Невероятно богат човек, без наследници, които да унаследят богатството му. Затова той решава да скрие цялото това наследство някъде в играта си и организира състезание, в което победителят ще е спечели цялото това богатство. За да се стигне до края на играта, първо трябва да се намерят трите ключа, като за  целта играчите се водят по стихове оставени от Холидей за напътствие.
Ключовете да толкова добре скрити, че цели пет годни след началото на играта никой все още не е намерил дори първия... до момента, в който Уейд Уотс намира първия ключ. Започват да се носят разни слухове, затова Уейд решава да ни разкаже всичко...

Хората живеят в тези каравани, които виждате на корицата, в един антиутопичен свят, но може да се каже, че прекарват почти цялото си време в ОАЗИС. Някои търсят "великденското яйце" на Холидей, други учат там, а трети работят.

Уейд е главният ни герой, Той не е богат, нито има семейство, затова е посветил живота си на намирането на яйцето. За да има достъп до конзола, с която да влезе в ОАЗИС, той се е записал на виртуално училище и учи във виртуалния свят. Проучил е целия живот на Холидей, изгледал е всичките му любими филми и сериали, превъртял е всичките му любими игри е готов за Лова.

Аех е най-добрият приятел на Уейд, но никога не са се срещали на живо. Той също е ловец и прекарва повечето си време в търсене на яйцето. Арт3емида е другата ни героиня, която е известна блогърка, която води блог за лова на яйцето. Уейд чете блога ѝ и е влюбен в нея.

Няма повече да говоря за героите, тъй като не мисля, че е много важно. Книгата е супер лека за четене. Върви, както се вика, като топъл нож през масло. Много завладяваща и те отнася в свят, който всъщност изглежда толкова възможен в близкото бъдеще. Не знам защо, но през цялото време имах чувството, че чета бъдеща класика. Може би защото е от онези книги, които "предвиждат" бъдещето. И макар, че сюжетът се състои в бъдещето, донякъде ни връща и в 80-те на миналия век чрез всички тези ретро игри и филми.
Почти няма грешки в изграждането на света, нито в героите. Всичко е пипнато до пиксел! (Хе-хе) Очаквам екранизацията с нетърпение!

В началото споменах, че съм спестил една звезда от оценката. Сега ще ви кажа защо. Имаше малко проблеми, които забелязах. Единият проблем беше, че докато действието се развиваше във виртуален свят, се описваше колко стерилно е помещението. Не разбрах защо трябва да има стерилно помещение в игра... В една друга част, героят ни се приближаваше към тъмен град, а в следващия момент, докато пътува с такси из града, улиците са описани като светли. Това са малките неща, които забелязах, но в никакъв случай не са фатални.

Книгата ни показва доколко технологията е погълнала  човечеството и как ни разделя в реалния свят, събирайки ни във един виртуален. Макар и не в такива мащаби както в книгата, днес това можем съвсем лесно да го забележим. Всички гледаме само екраните си, дали фейсбук, дали туитър или нещо друго, всички сме тръгнали към това бъдеще...

Малко цитати от книгата:

"...винаги, когато видех слънцето, си напомнях, че то е звезда. Една от над стоте милиарда звезди в нашата галактика. Галактика, която бе само една от милиардите други галактики във видимата вселена. Това ми напомняше как стоят нещата в действителност."

"Хората, които живеят в стъклени къщи, е най-добре да си затварят устата."

"Един човек може да пази тайна, но двама..." 

"Взирах се за няколко секунди в терминала си за достъп до ОАЗИС. Когато си го купих, бях изпитал голяма гордост. Но през последната година осъзнах какво  в действителност представляваше той - сложен уред за мамене на сетивата, който ми позволяваше да живея в несъществуващ свят. Всеки елемент от него беше решетка в килията, в която доброволно се бях затворил."

Стана малко по-дълго от нормалното. Надявам се ревюто да ви е заинтригувало и да прочетете книгата, защото наистина е страхотна! До следващия път, чао!

27.08.2017 г.

Рево: "Крайно нелогично поведение" - Джон Кори Уейли

Имате ли фобии? Аз имам. Сигурен съм, че и вие имате. Както и Соломън от книгата, за която днес ще ви говоря... или пиша. "Крайно нелогично поведение" ме грабна и не ме остави, докато не я свърша. Сториха ми се толкова реални - историята и героите, че я прочетох на един дъх. Цялата книга е спектър от емоции!

Тя е история за приятелството и на това на какво са способни човешките същества - от това да направят каквото трябва, за да осъществят мечтите си, до това да преодолеят най-големите си страхове.
Мисля, че следващият цитат обобщава това, което казах:

"Но по света бе пълно с хора, които съжаляват, че не са сторили нещо, което намират за правилно, от страх да не изглеждат странни или дори луди."

В книгата става дума за Соломън, който е агорафоб. След една случка пред училище, той се е затворил вкъщи и не е прекрачвал прага и над три години. Друго момиче от града, Лиса, иска да учи във втория най-добър университет, който предлага програма по психология. Но за да бъде приета, Лиса трябва да напише есе за нейния опит с психичните заболявания. Когато Лиса научава, че Соломън е жив (тъй като никой не го е виждал цели три години), тя решава да му помогне с цел да може да напише есето си. Тя намира начин да се запознае с него, сприятеляват се, по-късно запознава и приятеля си с него и започва тяхното приятелство. Но не всичко върви гладко, тъй като чувствата, както винаги, развалят всичко... Спирам тук с историята, надявайки се да съм привлякъл вниманието ви.

Искам да ви запозная накратко с героите. 
Соломън е обикновено момче с хомосексулна ориентация (това е важно за историята!). Заради фобията си, той получава паник атаки и затова избягва да излиза от вкъщи. Не ходи на училище, а се самообучава заради притеснението си да общува с когото и да е, освен с родителите и баба си. Живее в негов свят, където книгите, филмите и видеоигрите заемат главно място.

"...колкото и старателно да се криеш, в крайна сметка светът ти дава причини да излезеш от сенките."

Лиса от друга страна бих казал, че е негова противоположност. Тя е общителна, има си най-добра приятелка и секси гадже. Амбициозна и решителна. Обича да помага на другите. Мечтае да следва психология и да стане един от най-добрите психиатри в страната. Упорита и би направила всичко, за да постигне целта си. Така и прави. Помага на Соломън, за да може да напише есе. Искам да ви питам: как бихте оценили постъпката и? Тя му помага, но с цел лична изгода. Добре ли постъпва или лошо? Ще се радвам да видя коментарите ви!

Гаджето на Лиса, Кларк, е атлетично момче. Играе в местния отбор по водна топка. Харесван и даже бих казал желан... Той, също като Соло, харесва "Стар Трек" и видеоигрите. Двамата стават много близки приятели с времето, даже прекалено близки според някои герои.

Книгата е пълна с емоции и чувства. На моменти тъжна, на моменти весела. Напрегнатите моменти пък засилват щастието, което следва след тях. Аз останах с много топли чувства след нейния прочит и съм сигурен, че и с вас ще е така. От гледна точка на емоции, оприличавам книгата с "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената". {РЕВЮ} 

Малко цитати, които съм си харесал:

"Понякога вселената ни изпраща знаци и независимо дали вярваш в тях, или не, те означават нещо."

"Няма скучни места, само скучни хора!"

"Далеч от очите, далеч от сърцето."

"Не е особено трудно да изчезнеш, когато никой не те търси."

"Ние просто се носим в Космоса и се опитваме да разберем какво е да си човек."

"Той беше астронавт, който дишаше и без костюма си"

Надявам се ревюто да ви е харесало. Благодаря на Orange Book, че са издали тази страхотна книга!

22.08.2017 г.

Ревю: "Демонологът" - Андрю Пайпър

Здравейте! Мързела така ме налегна и не иска да си тръгва, че се налага да го изгоня. Най-накрая с триста зора се навих да седна и да пиша това. Знаете коя е книгата - "Демонологът" от Андрю Пайпър, а ако трябва с няколко думи на я опиша, то те ще са: вдъхновена от "Ад" на Дан Браун. {РЕВЮ на "Ад"}


Получих няколко отзива за това защо винаги съм отделял абзац, за да коментирам корицата на книгата. Защото искам, защото смятам, че външният вид е важен (наречете ме повърхностен, ако искате). Относно корицата на тази: много ми харесва!  Струва ми се интригуваща и мистериозна, а цитатът от "Изгубеният рай" подсилва желанието ми да разгърна книгата и да разбера какво ще стане.

"Милиони безтелесни твари
бродят по земята незрими
и кога сме будни, и когато спим..."
Джон Милтън, "Изгубеният рай"


Главният ни герой, проф. Дейвид Улман, е експерт по митологична литература, особено щом става дума за демони и специалист по "Изгубеният рай" на Джон Милтън. Въпреки, че е експерт в областта си, той е атеист и не вярва в Бог или в демони. Има една дъщеря, а отношенията с жена му са обтегнати. Жена му му изневерява, а и той на нея.

Един ден, докато е на работа, идва мистериозна, измършавяла жена с покана и го кани  във Венеция, Италия. Целта на поканата не е ясна, но след солидното изплащане, професорът не е може да и откаже, а след раздялата с жена си търси начини да ободри дъщеря си. И тук бих казал, че е нашата завръзка. 

Във Венеция, професорът среща обладан от демон/и мъж, който той трябва да снима на видеозапис. На път към хотела му се случват странни неща, а като се прибера, демоните обсебват дъщеря му и в последствие тя се хвърля в канала и изчезва безследно.

Нямам никаква представа дали книгата е вдъхновена от "Ад" или пък тя е вдъхновена от тази, просто мои теории... хехе. Казвам така, защото както в книгата на Браун, така и тука, главният ни герой се води по литературна творба в търсене на дъщеря си. Обикаля цяла Америка, докато... няма да кажа какво става.
Като цяло книгата е интересна, случват се странни, свръхестествени работи. Падат предмети, светват и изгасват лампи, има духове и демони. Няколко пъти главният ни герой се среща с хора, които в последствие осъзнава, че са духове на мъртъвци. Направо си е трилър!



Ще каза само кое не ми хареса (обективно погледнато, това не прави книгата лоша). Просто, ако има други като мен, да знаят. Аз лично не харесвам много, когато в историята има много монолози и авторът ни показва вътрешния свят на героя. Предпочитам да има екшън, а не да чета за мислите на героите. Отново казвам, това е съвсем субективно казано. В никакъв случай не казвам, че книгата е лоша, просто не е за мен. В Goodreads я оцених 3/5, понеже паранормалната част си беше доста интересна.

Ето и няколко цитата от книгата:

"Понякога хората затварят вратата, защото се чудят как да те накарат да почукаш."

"Понякога миражите се оказват истински. Понякога има вода в пустинята."

"Не това как изглежда нещо го прави добро или лошо."

"Човешката поквара. Тяхното най-голямо постижение. Шедьовър в прогрес."


Надявам се ревюто да ви е харесало, даже да съм ви заинтригувал. Можете в коментарите да ми препоръчате други паранормални книги, които се прочели. Чао! 


14.08.2017 г.

Ревю: "Назад по линията" - Робърт Силвърбърг

Здравейте, приятели! След малко отсъствие съм тук с вас, за да изпълня обещанието си ревю на ненашумяла книга, а тя е "Назад по линията" на Робърт Силвърбърг. Общите ми впечатления от книгата са лоши, така че ще кажа повече кое не ми е харесало, отколкото кое ми е харесало.

Гледам корицата и си мисля, колко е скучна. Не привлича вниманието, нищо нестандартно, а по-важното - не отразява съдържанието на книгата. Гледайки я, бихте ли могли да разберете за какво става дума в книгата? Аз не бих могъл! Анотацията също не помага кой знае колко... Тези изредени лица отляво нямам представа какво значат, също и облаците. Пред полагам, че жената отпред е пра пра пра..... и така нататък прабабата на главния ни герой. А главата на Буда (?) дори не знам какво търси там. Може би търси смисъла в книгата...

Аз ще ви кажа за какво се говори в книгата. Толкова не съм впечатлен, че даже не помня началото. Мисля, че главният ни герой, Джъд, беше депресиран и за да не се самоубие, се записва като времеви куриер - не знам защо изобщо така е наречена професията, като можеше да е просто "времеви екскурзовод".
Записва се в тази професия и половината книга минава в обучение и  обяснения на разни парадокси, от които се изпържи мозъкът ми...И така почти цялата книга, без последните петдесет страници, беше за пътуване във времето и парадокси и още толкова за секс.

 Да, секс! Жените и техните гърди и задници, и други части... и невероятните описания на бурните моменти на главния ни герой. Толкова мога да цитирам, но ще мина без тези перверзии. Не знам дали авторът се е опитам да ни покаже откритата разкрепостеност на хората от 2057 г., но така и не разбрах защо има такъв елемент в сюжета. Не ме разбирайте грешно. Нямам против секса, но определено не му е мястото в тази книга, особено в това количество...И за бога! Толкова е нелепи работи има, че ми призля. Главният герой се сношава с пра пра и така нататък прабаба си. Ъххх!

За парадоксите няма много какво да кажа. Сложни, парадоксални... не се оплаквам. Има още какво да се добави, но и това става. Главният герой се разминава с предишното му "аз", а предишния той не чува стъпките му и не разбира нищо. Би било много по-интересно, ако беше чул или усетил някакво разминаване и в последствие да се окаже, че това е бъдещето му "аз". Не знам колко от това, което казах разбрахте, но и книгата е подобно сложна.

Едното нещо, което харесах е, че можеш поне да научиш история. Не знам колко е правдоподобна, но в сравнение с това, което помня от училище, нещата бяга верни. Може да се научат неща за византийската империя, поне за обща култура. Споменаваха се интересни моменти - коронясвания, бунтове и т.н. Лошото е, че описанията са изключително оскъдни.

Това е общото ми мнение за книгата. Ако навляза в подробности ще стане напечено, така че по-добре да спра дотук. Аз я оценявам на 3/5 и то само заради последните страници. Иначе бих смъкнал единица, ако ги нямаше. Решете вие дали бихте прочели такава книга. Ако се решите да я прочетете, се надявам да ви хареса! Интересно ми е, какво мислите вие, ако някой я е чел. Благодаря за отделеното време и до следващия път!