петък, 22 септември 2017 г.

Ревю: "Скандинавска митология" - Нийл Геймън

Много от нас са чували за великия Тор и могъщия му чук. И за Один, сигурно и за Локи. Всички те са част от скандинавската митология, но колко точно знаем за тях? Сигурен съм, че повечето само сме чували за тях, включително и аз, а всъщност знаем много малко.

Много благодаря на издателство Ciela, че са се сетили да издадат такава книга! Както казах, много от нас само са чували за Тор и Один и знаят общи неща - Тор е най-могъщият скандинавски бог, бог на мълниите и има някакъв чук и че Один му е баща. Лично аз бях така преди да прочета тази страхотна книга. Не знаех как е създаден светът, нито знаех какви други божества има и в скандинавския пантеон. 

Всички сме чували за невероятния разказвач Нийл Геймън. 
В тази си книга, той е разказал (или преразказал) скандинавските митове по изключително увлекателен начин.
Разказани за митове от създаването на света до залеза на боговете- Рагнарьок. 

Може много да се научи от книгата. Жалко, че скандинавската митология не е толкова добре проучена като древногръцката. Беше ми изключително забавно да правя паралели между скандинавския и древногръцкия пантеон. 
Тор е еквивалент на Зевс.
Хел е еквивалент на Хадес, а кучетата им се казват съответно Гарм и Цербер.
Даже и в тяхната митология е имало мойри - тук са наречени норни.



Ако харесвате да четете за боговете и техните подвизи. Ако се интересувате от митлогии изобщо, горещо препоръчвам тази книга! С две ръце и два крака! Хаха! В такъв случай, "Скандинавска митология" е идеалната книга!


Между другото, ето три от любимите ми божества:
  • Локи
  • Локи
  • Локи
Хаха! Обожавам Локи! Харесвам злите герои в книгите. 

А кои са вашите любими божества? 

понеделник, 18 септември 2017 г.

Ревю: "Играч първи, приготви се" - Ърнест Клайн

Здравейте, приятели! След кратко отсъствие (извинявам се за което), съм пак с вас за ревю на книга. Вече знаете коя ще е книгата и просто искам да кажа, че книгата  е Н.Е.В.Е.Р.О.Я.Т.Н.А!
Оценката ми е 4/5 звезди, а защо съм ѝ спестил една звезда ще ви кажа по-късно.


Джеймс Холидей е създателят на играта ОАЗИС. Невероятно богат човек, без наследници, които да унаследят богатството му. Затова той решава да скрие цялото това наследство някъде в играта си и организира състезание, в което победителят ще е спечели цялото това богатство. За да се стигне до края на играта, първо трябва да се намерят трите ключа, като за  целта играчите се водят по стихове оставени от Холидей за напътствие.
Ключовете да толкова добре скрити, че цели пет годни след началото на играта никой все още не е намерил дори първия... до момента, в който Уейд Уотс намира първия ключ. Започват да се носят разни слухове, затова Уейд решава да ни разкаже всичко...

Хората живеят в тези каравани, които виждате на корицата, в един антиутопичен свят, но може да се каже, че прекарват почти цялото си време в ОАЗИС. Някои търсят "великденското яйце" на Холидей, други учат там, а трети работят.

Уейд е главният ни герой, Той не е богат, нито има семейство, затова е посветил живота си на намирането на яйцето. За да има достъп до конзола, с която да влезе в ОАЗИС, той се е записал на виртуално училище и учи във виртуалния свят. Проучил е целия живот на Холидей, изгледал е всичките му любими филми и сериали, превъртял е всичките му любими игри е готов за Лова.

Аех е най-добрият приятел на Уейд, но никога не са се срещали на живо. Той също е ловец и прекарва повечето си време в търсене на яйцето. Арт3емида е другата ни героиня, която е известна блогърка, която води блог за лова на яйцето. Уейд чете блога ѝ и е влюбен в нея.

Няма повече да говоря за героите, тъй като не мисля, че е много важно. Книгата е супер лека за четене. Върви, както се вика, като топъл нож през масло. Много завладяваща и те отнася в свят, който всъщност изглежда толкова възможен в близкото бъдеще. Не знам защо, но през цялото време имах чувството, че чета бъдеща класика. Може би защото е от онези книги, които "предвиждат" бъдещето. И макар, че сюжетът се състои в бъдещето, донякъде ни връща и в 80-те на миналия век чрез всички тези ретро игри и филми.
Почти няма грешки в изграждането на света, нито в героите. Всичко е пипнато до пиксел! (Хе-хе) Очаквам екранизацията с нетърпение!

В началото споменах, че съм спестил една звезда от оценката. Сега ще ви кажа защо. Имаше малко проблеми, които забелязах. Единият проблем беше, че докато действието се развиваше във виртуален свят, се описваше колко стерилно е помещението. Не разбрах защо трябва да има стерилно помещение в игра... В една друга част, героят ни се приближаваше към тъмен град, а в следващия момент, докато пътува с такси из града, улиците са описани като светли. Това са малките неща, които забелязах, но в никакъв случай не са фатални.

Книгата ни показва доколко технологията е погълнала  човечеството и как ни разделя в реалния свят, събирайки ни във един виртуален. Макар и не в такива мащаби както в книгата, днес това можем съвсем лесно да го забележим. Всички гледаме само екраните си, дали фейсбук, дали туитър или нещо друго, всички сме тръгнали към това бъдеще...

Малко цитати от книгата:

"...винаги, когато видех слънцето, си напомнях, че то е звезда. Една от над стоте милиарда звезди в нашата галактика. Галактика, която бе само една от милиардите други галактики във видимата вселена. Това ми напомняше как стоят нещата в действителност."

"Хората, които живеят в стъклени къщи, е най-добре да си затварят устата."

"Един човек може да пази тайна, но двама..." 

"Взирах се за няколко секунди в терминала си за достъп до ОАЗИС. Когато си го купих, бях изпитал голяма гордост. Но през последната година осъзнах какво  в действителност представляваше той - сложен уред за мамене на сетивата, който ми позволяваше да живея в несъществуващ свят. Всеки елемент от него беше решетка в килията, в която доброволно се бях затворил."

Стана малко по-дълго от нормалното. Надявам се ревюто да ви е заинтригувало и да прочетете книгата, защото наистина е страхотна! До следващия път, чао!

неделя, 27 август 2017 г.

Рево: "Крайно нелогично поведение" - Джон Кори Уейли

Имате ли фобии? Аз имам. Сигурен съм, че и вие имате. Както и Соломън от книгата, за която днес ще ви говоря... или пиша. "Крайно нелогично поведение" ме грабна и не ме остави, докато не я свърша. Сториха ми се толкова реални - историята и героите, че я прочетох на един дъх. Цялата книга е спектър от емоции!

Тя е история за приятелството и на това на какво са способни човешките същества - от това да направят каквото трябва, за да осъществят мечтите си, до това да преодолеят най-големите си страхове.
Мисля, че следващият цитат обобщава това, което казах:

"Но по света бе пълно с хора, които съжаляват, че не са сторили нещо, което намират за правилно, от страх да не изглеждат странни или дори луди."

В книгата става дума за Соломън, който е агорафоб. След една случка пред училище, той се е затворил вкъщи и не е прекрачвал прага и над три години. Друго момиче от града, Лиса, иска да учи във втория най-добър университет, който предлага програма по психология. Но за да бъде приета, Лиса трябва да напише есе за нейния опит с психичните заболявания. Когато Лиса научава, че Соломън е жив (тъй като никой не го е виждал цели три години), тя решава да му помогне с цел да може да напише есето си. Тя намира начин да се запознае с него, сприятеляват се, по-късно запознава и приятеля си с него и започва тяхното приятелство. Но не всичко върви гладко, тъй като чувствата, както винаги, развалят всичко... Спирам тук с историята, надявайки се да съм привлякъл вниманието ви.

Искам да ви запозная накратко с героите. 
Соломън е обикновено момче с хомосексулна ориентация (това е важно за историята!). Заради фобията си, той получава паник атаки и затова избягва да излиза от вкъщи. Не ходи на училище, а се самообучава заради притеснението си да общува с когото и да е, освен с родителите и баба си. Живее в негов свят, където книгите, филмите и видеоигрите заемат главно място.

"...колкото и старателно да се криеш, в крайна сметка светът ти дава причини да излезеш от сенките."

Лиса от друга страна бих казал, че е негова противоположност. Тя е общителна, има си най-добра приятелка и секси гадже. Амбициозна и решителна. Обича да помага на другите. Мечтае да следва психология и да стане един от най-добрите психиатри в страната. Упорита и би направила всичко, за да постигне целта си. Така и прави. Помага на Соломън, за да може да напише есе. Искам да ви питам: как бихте оценили постъпката и? Тя му помага, но с цел лична изгода. Добре ли постъпва или лошо? Ще се радвам да видя коментарите ви!

Гаджето на Лиса, Кларк, е атлетично момче. Играе в местния отбор по водна топка. Харесван и даже бих казал желан... Той, също като Соло, харесва "Стар Трек" и видеоигрите. Двамата стават много близки приятели с времето, даже прекалено близки според някои герои.

Книгата е пълна с емоции и чувства. На моменти тъжна, на моменти весела. Напрегнатите моменти пък засилват щастието, което следва след тях. Аз останах с много топли чувства след нейния прочит и съм сигурен, че и с вас ще е така. От гледна точка на емоции, оприличавам книгата с "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената". {РЕВЮ} 

Малко цитати, които съм си харесал:

"Понякога вселената ни изпраща знаци и независимо дали вярваш в тях, или не, те означават нещо."

"Няма скучни места, само скучни хора!"

"Далеч от очите, далеч от сърцето."

"Не е особено трудно да изчезнеш, когато никой не те търси."

"Ние просто се носим в Космоса и се опитваме да разберем какво е да си човек."

"Той беше астронавт, който дишаше и без костюма си"

Надявам се ревюто да ви е харесало. Благодаря на Orange Book, че са издали тази страхотна книга!

вторник, 22 август 2017 г.

Ревю: "Демонологът" - Андрю Пайпър

Здравейте! Мързела така ме налегна и не иска да си тръгва, че се налага да го изгоня. Най-накрая с триста зора се навих да седна и да пиша това. Знаете коя е книгата - "Демонологът" от Андрю Пайпър, а ако трябва с няколко думи на я опиша, то те ще са: вдъхновена от "Ад" на Дан Браун. {РЕВЮ на "Ад"}


Получих няколко отзива за това защо винаги съм отделял абзац, за да коментирам корицата на книгата. Защото искам, защото смятам, че външният вид е важен (наречете ме повърхностен, ако искате). Относно корицата на тази: много ми харесва!  Струва ми се интригуваща и мистериозна, а цитатът от "Изгубеният рай" подсилва желанието ми да разгърна книгата и да разбера какво ще стане.

"Милиони безтелесни твари
бродят по земята незрими
и кога сме будни, и когато спим..."
Джон Милтън, "Изгубеният рай"


Главният ни герой, проф. Дейвид Улман, е експерт по митологична литература, особено щом става дума за демони и специалист по "Изгубеният рай" на Джон Милтън. Въпреки, че е експерт в областта си, той е атеист и не вярва в Бог или в демони. Има една дъщеря, а отношенията с жена му са обтегнати. Жена му му изневерява, а и той на нея.

Един ден, докато е на работа, идва мистериозна, измършавяла жена с покана и го кани  във Венеция, Италия. Целта на поканата не е ясна, но след солидното изплащане, професорът не е може да и откаже, а след раздялата с жена си търси начини да ободри дъщеря си. И тук бих казал, че е нашата завръзка. 

Във Венеция, професорът среща обладан от демон/и мъж, който той трябва да снима на видеозапис. На път към хотела му се случват странни неща, а като се прибера, демоните обсебват дъщеря му и в последствие тя се хвърля в канала и изчезва безследно.

Нямам никаква представа дали книгата е вдъхновена от "Ад" или пък тя е вдъхновена от тази, просто мои теории... хехе. Казвам така, защото както в книгата на Браун, така и тука, главният ни герой се води по литературна творба в търсене на дъщеря си. Обикаля цяла Америка, докато... няма да кажа какво става.
Като цяло книгата е интересна, случват се странни, свръхестествени работи. Падат предмети, светват и изгасват лампи, има духове и демони. Няколко пъти главният ни герой се среща с хора, които в последствие осъзнава, че са духове на мъртъвци. Направо си е трилър!



Ще каза само кое не ми хареса (обективно погледнато, това не прави книгата лоша). Просто, ако има други като мен, да знаят. Аз лично не харесвам много, когато в историята има много монолози и авторът ни показва вътрешния свят на героя. Предпочитам да има екшън, а не да чета за мислите на героите. Отново казвам, това е съвсем субективно казано. В никакъв случай не казвам, че книгата е лоша, просто не е за мен. В Goodreads я оцених 3/5, понеже паранормалната част си беше доста интересна.

Ето и няколко цитата от книгата:

"Понякога хората затварят вратата, защото се чудят как да те накарат да почукаш."

"Понякога миражите се оказват истински. Понякога има вода в пустинята."

"Не това как изглежда нещо го прави добро или лошо."

"Човешката поквара. Тяхното най-голямо постижение. Шедьовър в прогрес."


Надявам се ревюто да ви е харесало, даже да съм ви заинтригувал. Можете в коментарите да ми препоръчате други паранормални книги, които се прочели. Чао! 


понеделник, 14 август 2017 г.

Ревю: "Назад по линията" - Робърт Силвърбърг

Здравейте, приятели! След малко отсъствие съм тук с вас, за да изпълня обещанието си ревю на ненашумяла книга, а тя е "Назад по линията" на Робърт Силвърбърг. Общите ми впечатления от книгата са лоши, така че ще кажа повече кое не ми е харесало, отколкото кое ми е харесало.

Гледам корицата и си мисля, колко е скучна. Не привлича вниманието, нищо нестандартно, а по-важното - не отразява съдържанието на книгата. Гледайки я, бихте ли могли да разберете за какво става дума в книгата? Аз не бих могъл! Анотацията също не помага кой знае колко... Тези изредени лица отляво нямам представа какво значат, също и облаците. Пред полагам, че жената отпред е пра пра пра..... и така нататък прабабата на главния ни герой. А главата на Буда (?) дори не знам какво търси там. Може би търси смисъла в книгата...

Аз ще ви кажа за какво се говори в книгата. Толкова не съм впечатлен, че даже не помня началото. Мисля, че главният ни герой, Джъд, беше депресиран и за да не се самоубие, се записва като времеви куриер - не знам защо изобщо така е наречена професията, като можеше да е просто "времеви екскурзовод".
Записва се в тази професия и половината книга минава в обучение и  обяснения на разни парадокси, от които се изпържи мозъкът ми...И така почти цялата книга, без последните петдесет страници, беше за пътуване във времето и парадокси и още толкова за секс.

 Да, секс! Жените и техните гърди и задници, и други части... и невероятните описания на бурните моменти на главния ни герой. Толкова мога да цитирам, но ще мина без тези перверзии. Не знам дали авторът се е опитам да ни покаже откритата разкрепостеност на хората от 2057 г., но така и не разбрах защо има такъв елемент в сюжета. Не ме разбирайте грешно. Нямам против секса, но определено не му е мястото в тази книга, особено в това количество...И за бога! Толкова е нелепи работи има, че ми призля. Главният герой се сношава с пра пра и така нататък прабаба си. Ъххх!

За парадоксите няма много какво да кажа. Сложни, парадоксални... не се оплаквам. Има още какво да се добави, но и това става. Главният герой се разминава с предишното му "аз", а предишния той не чува стъпките му и не разбира нищо. Би било много по-интересно, ако беше чул или усетил някакво разминаване и в последствие да се окаже, че това е бъдещето му "аз". Не знам колко от това, което казах разбрахте, но и книгата е подобно сложна.

Едното нещо, което харесах е, че можеш поне да научиш история. Не знам колко е правдоподобна, но в сравнение с това, което помня от училище, нещата бяга верни. Може да се научат неща за византийската империя, поне за обща култура. Споменаваха се интересни моменти - коронясвания, бунтове и т.н. Лошото е, че описанията са изключително оскъдни.

Това е общото ми мнение за книгата. Ако навляза в подробности ще стане напечено, така че по-добре да спра дотук. Аз я оценявам на 3/5 и то само заради последните страници. Иначе бих смъкнал единица, ако ги нямаше. Решете вие дали бихте прочели такава книга. Ако се решите да я прочетете, се надявам да ви хареса! Интересно ми е, какво мислите вие, ако някой я е чел. Благодаря за отделеното време и до следващия път!

неделя, 30 юли 2017 г.

Intimidating TBR TAG


Здравейте, приятели! С вас съм отново с таг, за който бях тагнат от Сю от Queen of Lunae Libri и много и благодаря!
Нямам много TBR книги, само около 3-4, но все пак мисля, че мога да го направя, защото има интересни въпроси. Надявам се да ви е интересно и нека да преминем към въпросите.


1. Книга, която си бил неспособен да завършиш
Аз съм капризен читател. Не мога да чета книги, които са ми тежки или пък са ми скучни. Има книги, които съм зарязал (да, признавам си и не са малко). Не знам кои да кажа, така че ще изброя няколко от тях. Може да видите всички в Goodreads профила ми, в DNF раздела.

1. "Последните оцелели" - Сюзън Бет Пфефър
2. "Z-та световна война" - Макс Брукс


2. Не съм прочел тази книга, защото не съм имал време
-Не си прочел онази книга, защото си нямал желание...

3. Не съм прочел тази книга, защото е продължение
Никога не съм купувал книга, която е продължение, така че нямам такъв проблем ^_^ 
Винаги гледам дали книгата е част от поредица или е самостоятелна.

4. Не съм чел тази книга, защото прочетох друга книга от този автор и не я харесах
Нямам такива книги. Малко е сложно тук. Ако ми е харесал начинът на писане, бих дал втори шанс на автора с друга книга. Ако не ми е харесал, няма да се занимавам. Просто игнорирам. Но наистина, нямам такъв случай.

5. Не съм чел тази книга, защото е дебела
Само една книга мога да кажа и тя е "Пожарникаря" от Джо Хил.
Анотацията ми хареса, звучи супер интересна, но.... за мен е голяма и не ми се захваща :(


6. Не съм прочел тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата. 
Никога не купувам книга само заради корицата. Съдя по корицата, но винаги чета мнения, ревюта или анотацията.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е
"Ето така я губиш" на Джуно Диас. Далеч не е страшна книга, но от гледна точка на жанра, се страхувам, че може да не ми допадне...



Това беше Intimidatin TBR Tag, приятели! Дано ви е харесало и ви е било забавно, докато четете. Аз тагвам всеки, който иска да го направи, чувствайте се тагнати! Чао и до следващия пост!




понеделник, 24 юли 2017 г.

Рево: "Четирите цвята на магията" - В. Е. Шуаб

Здравейте, книжни плъхчета! Отново съм тук за ревю на една невероятна за мен книга - "Четирите цвята на магията" от Виктория Шуаб. Искам първо да благодаря на "Емас", че са превели и издали книгата, иначе щяхме само да гледаме чужди ютюбъри как говорят за нея...



Тази книга ме взе и ме отнесе със своята магия! Накратко, в нея става дума за един магьосник-контрабандист, който пътува между различни светове. В различни версии на Лондон. Има четири измерения - Червен Лондон, където магията процъфтява и е в равновесие. Бял Лондон, където тя е подчинена, бореща се и се отдръпва от света, отнемайки цветовете му. Сивият Лондон отдавна я е забравил, а Черният Лондон е погълнат от нея и унищожен. Кел е главният ни герой. Антари, който може да пътува между световете, посредник на кралете, но и контрабандно пренася редки и ценни предмети. Един ден се натъква на мистериозен черен камък, а след това и на Делайла Бард и историята се обръща с краката нагоре. Интересното е че както в "Илумине", тук също имаме двама антагонисти, но няма да ви кажа кои са, защото обичам да съм лош.



Сюжетът е доста интересен, както и героите. В началото ми вървеше малко бавно и ми беше леко скучно, тъй като Шуаб ни запознава със световете. Много описания - малко разказване. След това започва действието. Става интересно и напечено, точно както обичам. Книгата се чете леко трудно, но интересните персонажи и сюжет компенсират. Има много магия, кръв и убийства. Хареса ми как Шуаб е измислила различни езици за различните Лондони и как представя магията. Тя се призовава чрез кръв, думи, символи и талисмани, а самото и описание е лесно за представяне. 


Всеки един от героите е уникален по своему и допринасят много за историята. Кел и Делайла са нашите главни герои. Вече казах за Кел. Лайла е джебчийка-пират от Сивия Лондон, която е жадна за приключения. Имаме си още: кралско семейство, още един антари, близнаци и самата магия. 

Сюжетът е кървав и пълен с убийства. Има интересни и неочаквани моменти, да не забравя да кажа и епични магически дуели. През цялото време докато четях си казвах неща от рода на: "Каквоооо?!", "Какво по дяволите беше това??", "УАУ!" и "Още едно убийство????"...

Не се сещам да съм забелязвал проблеми. Не мога да кажа нищо лошо. Четивото държи читателя в напрежение и навлезеш ли в историята, няма да ти се иска да я оставиш. Аз лично бях "само още една глава". Има части от историята, които остават без отговор. Надявам се скоро да издадат и останалите две книги, за да си отговоря на въпросите и да намеря покой.

А ето и малко цитати: 

"...хора, нагазили във водата с твърдение, че могат да плуват, не следва да се нуждаят от сал." 

"Живот, който си струва да задържиш, си струва и да отнемеш."

"Някои крадат, за да останат живи, други крадат, за да се чувстват живи. Съвсем просто е."

"Битките се водят отвън навътре, но войните се печелят отвътре навън...
И най-силната крепост може да устои на нападение отвъд стените си, но дори тя не е укрепена срещу атаки иззад тях"

Е приятели, надявам се да ви е харесало и да съм ви заинтригувал. Знам, че е книга, за която много се говори, но исках да споделя мнението си с вас. Обещавам, че следващото ревю няма да е на нашумяла книга. Чао чао!