вторник, 22 август 2017 г.

Ревю: "Демонологът" - Андрю Пайпър

Здравейте! Мързела така ме налегна и не иска да си тръгва, че се налага да го изгоня. Най-накрая с триста зора се навих да седна и да пиша това. Знаете коя е книгата - "Демонологът" от Андрю Пайпър, а ако трябва с няколко думи на я опиша, то те ще са: вдъхновена от "Ад" на Дан Браун. {РЕВЮ на "Ад"}


Получих няколко отзива за това защо винаги съм отделял абзац, за да коментирам корицата на книгата. Защото искам, защото смятам, че външният вид е важен (наречете ме повърхностен, ако искате). Относно корицата на тази: много ми харесва!  Струва ми се интригуваща и мистериозна, а цитатът от "Изгубеният рай" подсилва желанието ми да разгърна книгата и да разбера какво ще стане.

"Милиони безтелесни твари
бродят по земята незрими
и кога сме будни, и когато спим..."
Джон Милтън, "Изгубеният рай"


Главният ни герой, проф. Дейвид Улман, е експерт по митологична литература, особено щом става дума за демони и специалист по "Изгубеният рай" на Джон Милтън. Въпреки, че е експерт в областта си, той е атеист и не вярва в Бог или в демони. Има една дъщеря, а отношенията с жена му са обтегнати. Жена му му изневерява, а и той на нея.

Един ден, докато е на работа, идва мистериозна, измършавяла жена с покана и го кани  във Венеция, Италия. Целта на поканата не е ясна, но след солидното изплащане, професорът не е може да и откаже, а след раздялата с жена си търси начини да ободри дъщеря си. И тук бих казал, че е нашата завръзка. 

Във Венеция, професорът среща обладан от демон/и мъж, който той трябва да снима на видеозапис. На път към хотела му се случват странни неща, а като се прибера, демоните обсебват дъщеря му и в последствие тя се хвърля в канала и изчезва безследно.

Нямам никаква представа дали книгата е вдъхновена от "Ад" или пък тя е вдъхновена от тази, просто мои теории... хехе. Казвам така, защото както в книгата на Браун, така и тука, главният ни герой се води по литературна творба в търсене на дъщеря си. Обикаля цяла Америка, докато... няма да кажа какво става.
Като цяло книгата е интересна, случват се странни, свръхестествени работи. Падат предмети, светват и изгасват лампи, има духове и демони. Няколко пъти главният ни герой се среща с хора, които в последствие осъзнава, че са духове на мъртъвци. Направо си е трилър!



Ще каза само кое не ми хареса (обективно погледнато, това не прави книгата лоша). Просто, ако има други като мен, да знаят. Аз лично не харесвам много, когато в историята има много монолози и авторът ни показва вътрешния свят на героя. Предпочитам да има екшън, а не да чета за мислите на героите. Отново казвам, това е съвсем субективно казано. В никакъв случай не казвам, че книгата е лоша, просто не е за мен. В Goodreads я оцених 3/5, понеже паранормалната част си беше доста интересна.

Ето и няколко цитата от книгата:

"Понякога хората затварят вратата, защото се чудят как да те накарат да почукаш."

"Понякога миражите се оказват истински. Понякога има вода в пустинята."

"Не това как изглежда нещо го прави добро или лошо."

"Човешката поквара. Тяхното най-голямо постижение. Шедьовър в прогрес."


Надявам се ревюто да ви е харесало, даже да съм ви заинтригувал. Можете в коментарите да ми препоръчате други паранормални книги, които се прочели. Чао! 


понеделник, 14 август 2017 г.

Ревю: "Назад по линията" - Робърт Силвърбърг

Здравейте, приятели! След малко отсъствие съм тук с вас, за да изпълня обещанието си ревю на ненашумяла книга, а тя е "Назад по линията" на Робърт Силвърбърг. Общите ми впечатления от книгата са лоши, така че ще кажа повече кое не ми е харесало, отколкото кое ми е харесало.

Гледам корицата и си мисля, колко е скучна. Не привлича вниманието, нищо нестандартно, а по-важното - не отразява съдържанието на книгата. Гледайки я, бихте ли могли да разберете за какво става дума в книгата? Аз не бих могъл! Анотацията също не помага кой знае колко... Тези изредени лица отляво нямам представа какво значат, също и облаците. Пред полагам, че жената отпред е пра пра пра..... и така нататък прабабата на главния ни герой. А главата на Буда (?) дори не знам какво търси там. Може би търси смисъла в книгата...

Аз ще ви кажа за какво се говори в книгата. Толкова не съм впечатлен, че даже не помня началото. Мисля, че главният ни герой, Джъд, беше депресиран и за да не се самоубие, се записва като времеви куриер - не знам защо изобщо така е наречена професията, като можеше да е просто "времеви екскурзовод".
Записва се в тази професия и половината книга минава в обучение и  обяснения на разни парадокси, от които се изпържи мозъкът ми...И така почти цялата книга, без последните петдесет страници, беше за пътуване във времето и парадокси и още толкова за секс.

 Да, секс! Жените и техните гърди и задници, и други части... и невероятните описания на бурните моменти на главния ни герой. Толкова мога да цитирам, но ще мина без тези перверзии. Не знам дали авторът се е опитам да ни покаже откритата разкрепостеност на хората от 2057 г., но така и не разбрах защо има такъв елемент в сюжета. Не ме разбирайте грешно. Нямам против секса, но определено не му е мястото в тази книга, особено в това количество...И за бога! Толкова е нелепи работи има, че ми призля. Главният герой се сношава с пра пра и така нататък прабаба си. Ъххх!

За парадоксите няма много какво да кажа. Сложни, парадоксални... не се оплаквам. Има още какво да се добави, но и това става. Главният герой се разминава с предишното му "аз", а предишния той не чува стъпките му и не разбира нищо. Би било много по-интересно, ако беше чул или усетил някакво разминаване и в последствие да се окаже, че това е бъдещето му "аз". Не знам колко от това, което казах разбрахте, но и книгата е подобно сложна.

Едното нещо, което харесах е, че можеш поне да научиш история. Не знам колко е правдоподобна, но в сравнение с това, което помня от училище, нещата бяга верни. Може да се научат неща за византийската империя, поне за обща култура. Споменаваха се интересни моменти - коронясвания, бунтове и т.н. Лошото е, че описанията са изключително оскъдни.

Това е общото ми мнение за книгата. Ако навляза в подробности ще стане напечено, така че по-добре да спра дотук. Аз я оценявам на 3/5 и то само заради последните страници. Иначе бих смъкнал единица, ако ги нямаше. Решете вие дали бихте прочели такава книга. Ако се решите да я прочетете, се надявам да ви хареса! Интересно ми е, какво мислите вие, ако някой я е чел. Благодаря за отделеното време и до следващия път!

неделя, 30 юли 2017 г.

Intimidating TBR TAG


Здравейте, приятели! С вас съм отново с таг, за който бях тагнат от Сю от Queen of Lunae Libri и много и благодаря!
Нямам много TBR книги, само около 3-4, но все пак мисля, че мога да го направя, защото има интересни въпроси. Надявам се да ви е интересно и нека да преминем към въпросите.


1. Книга, която си бил неспособен да завършиш
Аз съм капризен читател. Не мога да чета книги, които са ми тежки или пък са ми скучни. Има книги, които съм зарязал (да, признавам си и не са малко). Не знам кои да кажа, така че ще изброя няколко от тях. Може да видите всички в Goodreads профила ми, в DNF раздела.

1. "Последните оцелели" - Сюзън Бет Пфефър
2. "Z-та световна война" - Макс Брукс


2. Не съм прочел тази книга, защото не съм имал време
-Не си прочел онази книга, защото си нямал желание...

3. Не съм прочел тази книга, защото е продължение
Никога не съм купувал книга, която е продължение, така че нямам такъв проблем ^_^ 
Винаги гледам дали книгата е част от поредица или е самостоятелна.

4. Не съм чел тази книга, защото прочетох друга книга от този автор и не я харесах
Нямам такива книги. Малко е сложно тук. Ако ми е харесал начинът на писане, бих дал втори шанс на автора с друга книга. Ако не ми е харесал, няма да се занимавам. Просто игнорирам. Но наистина, нямам такъв случай.

5. Не съм чел тази книга, защото е дебела
Само една книга мога да кажа и тя е "Пожарникаря" от Джо Хил.
Анотацията ми хареса, звучи супер интересна, но.... за мен е голяма и не ми се захваща :(


6. Не съм прочел тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата. 
Никога не купувам книга само заради корицата. Съдя по корицата, но винаги чета мнения, ревюта или анотацията.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е
"Ето така я губиш" на Джуно Диас. Далеч не е страшна книга, но от гледна точка на жанра, се страхувам, че може да не ми допадне...



Това беше Intimidatin TBR Tag, приятели! Дано ви е харесало и ви е било забавно, докато четете. Аз тагвам всеки, който иска да го направи, чувствайте се тагнати! Чао и до следващия пост!




понеделник, 24 юли 2017 г.

Рево: "Четирите цвята на магията" - В. Е. Шуаб

Здравейте, книжни плъхчета! Отново съм тук за ревю на една невероятна за мен книга - "Четирите цвята на магията" от Виктория Шуаб. Искам първо да благодаря на "Емас", че са превели и издали книгата, иначе щяхме само да гледаме чужди ютюбъри как говорят за нея...



Тази книга ме взе и ме отнесе със своята магия! Накратко, в нея става дума за един магьосник-контрабандист, който пътува между различни светове. В различни версии на Лондон. Има четири измерения - Червен Лондон, където магията процъфтява и е в равновесие. Бял Лондон, където тя е подчинена, бореща се и се отдръпва от света, отнемайки цветовете му. Сивият Лондон отдавна я е забравил, а Черният Лондон е погълнат от нея и унищожен. Кел е главният ни герой. Антари, който може да пътува между световете, посредник на кралете, но и контрабандно пренася редки и ценни предмети. Един ден се натъква на мистериозен черен камък, а след това и на Делайла Бард и историята се обръща с краката нагоре. Интересното е че както в "Илумине", тук също имаме двама антагонисти, но няма да ви кажа кои са, защото обичам да съм лош.



Сюжетът е доста интересен, както и героите. В началото ми вървеше малко бавно и ми беше леко скучно, тъй като Шуаб ни запознава със световете. Много описания - малко разказване. След това започва действието. Става интересно и напечено, точно както обичам. Книгата се чете леко трудно, но интересните персонажи и сюжет компенсират. Има много магия, кръв и убийства. Хареса ми как Шуаб е измислила различни езици за различните Лондони и как представя магията. Тя се призовава чрез кръв, думи, символи и талисмани, а самото и описание е лесно за представяне. 


Всеки един от героите е уникален по своему и допринасят много за историята. Кел и Делайла са нашите главни герои. Вече казах за Кел. Лайла е джебчийка-пират от Сивия Лондон, която е жадна за приключения. Имаме си още: кралско семейство, още един антари, близнаци и самата магия. 

Сюжетът е кървав и пълен с убийства. Има интересни и неочаквани моменти, да не забравя да кажа и епични магически дуели. През цялото време докато четях си казвах неща от рода на: "Каквоооо?!", "Какво по дяволите беше това??", "УАУ!" и "Още едно убийство????"...

Не се сещам да съм забелязвал проблеми. Не мога да кажа нищо лошо. Четивото държи читателя в напрежение и навлезеш ли в историята, няма да ти се иска да я оставиш. Аз лично бях "само още една глава". Има части от историята, които остават без отговор. Надявам се скоро да издадат и останалите две книги, за да си отговоря на въпросите и да намеря покой.

А ето и малко цитати: 

"...хора, нагазили във водата с твърдение, че могат да плуват, не следва да се нуждаят от сал." 

"Живот, който си струва да задържиш, си струва и да отнемеш."

"Някои крадат, за да останат живи, други крадат, за да се чувстват живи. Съвсем просто е."

"Битките се водят отвън навътре, но войните се печелят отвътре навън...
И най-силната крепост може да устои на нападение отвъд стените си, но дори тя не е укрепена срещу атаки иззад тях"

Е приятели, надявам се да ви е харесало и да съм ви заинтригувал. Знам, че е книга, за която много се говори, но исках да споделя мнението си с вас. Обещавам, че следващото ревю няма да е на нашумяла книга. Чао чао!



неделя, 16 юли 2017 г.

"Zombie Apocalypse" Book Tag


Здравейте приятели! От няколко дни не съм публикувал нищо, а и съм в reading slump и не мога да чета, за да постна ревю. Докато се ровех в интернет, намерих този таг и ми се стори доста забавен. На български си го превеждам като "Зомби апокалиптичен книжен таг" (ако някой има по-добър превод, може да го сподели в коментарите).

Ето как работи тагът:

  1. Избирате 5 книги. 
  2. Отваряте на случайна страница.
  3. Първият герой, чието име видите на страницата, става част от оцеляващия екип. 
  4. Поставете героите в десетте ситуации и видове хора по реда, в който са се паднали.
П.П: Тъй като условията са десет, а книгите пет, трябва една книга да я отворите два пъти подред. 

Книгите, които съм избрал са съвсем случайни. Това са:

  1. "Илумине" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф
  2. "Изгубеният символ" - Дан Браун
  3. "Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
  4. "Похитителят на мълнии" - Рик Риърдън
  5. "Неизчезваща" - Александра Бракен 

 





А сега да преминем към забавната част!

Ще започна с "Крадецът на книги" 

1. Първият човек, който умира: Лизел
- Горкото момиче :( Но пък нищо чудно тя да е първата...



2. Човекът, когото прецакваш, за да се измъкнеш от зомбитата: Ханс Хуберман
-Съжалявам, Ханс... Път на младите!



Нека втората книга е "Неизчезваща"

3. Първият, който се превръща в зомби: Лиъм
-Моляяяяяя!? 



4. Човекът, който прецаква ТЕБ, за да избяга от зомбитата: Джуд
-А аз те смятах за приятел.. :(



Третата книга е "Илумине"

5.Идиотът в екипа: Ан Чау
-Добреее.... Малко странно капитан да е идиотът... 



6.Умникът в екипа: ByteMe (Кейди Грант)
-Умно си е момичето!



А сега "Изгубеният символ" 

7. Лекарят в екипа: Робърт Лангдън
-Катрин Соломон би се справила много по-добре... 



8. Експертът по оръжията: Закари Соломон
-В сигурни ръце сме!



И последната книга... "Похитителят на мълнии" 

9. Заядливият в екипа: Гроувър
-Добре, че не е толкова заядлив тип, но все пак си има рогца! Поне не е Люк!



10. Водачът в екипа: Арес
-Тук вече улучихме десетката! 




Това е от мен. Надявам се да ви е било забавно! Тагът ще е много по-добър като видео, затова тагвам Стан от Stan's Bookish Universe и Гери от A reader lives a thousand lives.Чао и до следващия път!

вторник, 11 юли 2017 г.

Ревю: "Ад" - Дан Браун

Здравейте хора! Ето ме с ново ревю на книга от любим автор - "Ад" от Дан Браун, на издателство Бард. Тя е четвъртата книга от поредицата с проф. Робърт Лангдън.

Както в предишните три книги, в тази също, нашият професор отново се надбягва с времето, за да спаси света от глобална заплаха. Историята започва с професора, получил амнезия и не знаещ как и защо се намира в италианския град Флоренция. С рана от куршум в главата, той се събужда в болница и се запознава със Сиена. Действието започва съвсем в началото на книгата, когато една жена влиза в болницата и се опитва да убие Лангдън и Сиена. И бягството се започва. В джоба на сакото си, Лангдън открива малък проектор, който ги води до заплахата, и разбира се Лангдън, както винаги, е задължен да спаси света. Горкият професор! В историята са замесени още: Американското посолство, СЗО (Световната Здравна Организация), някаква организация, която така и не разбрах точно каква работа върши, и един луд учен. Глобалната заплаха е разпространението на вирус, който да намали населението на Земята, за да може човешкият вид да оцелее. Естествено в стила на Браун, цялото това бягане и спасяване на света става в рамките на един-два дни.



Очаквайте неочакваното! Не се доверявайте на никого!

Стига толкова за историята. Сега да изкажа малко мнение. Общо взето, макар и хубавата корица, съм разочарован. Имах големи очаквания, защото все пак е Дан Браун, но... не се оправдаха очакванията ми. Предишните книги бяха много по завладяващи, за разлика от тази, където не можах да стана част от историята. Бях просто... читател. Нямаше го онова чувство, което те кара да четеш още и още, за да разбереш какво ще стане. Като цяло не ме впечатли много. 3/4 от книгата не бяха нищо особено за мен. Стана малко по-напечено в останалата 1/4 част, но пък беше твърде кратко. Разбира се, не очаквах финалът да е такъв, което ми хареса, но пък има и много неща, за които се досетих. Очаквах да има обрати, но не и такива. Боже! Точно след онзи обрат историята става хубава, макар и за кратко. Цялата история се обръща с главата надолу. 

Различното в тази книга е, че не става дума за някаква тайна организация като илюминатите или пък масоните. Засяга се реален и актуален проблем. Населението на Земята. Но вместо тайна организация, авторът е свързал тясно творбата си с тази на най-известния италиански поет Данте Алигиери и неговата "Божествена комедия". Главно се засяга първата част от поемата - "Ад".

Не мога да кажа много за развитието на героите, тъй като няма такова. Та какво може да се развие за един-два дни?! Добре изградени са, но съвсем по същите модели от предишните му книги. Нищо ново под слънцето. Там е проблемът с тази поредица, но това е друга тема. 

Общо взето, ако искате да започнете да четете Дан Браун, моля започнете с "Шестото клеймо" или "Изгубеният символ". Това не е най-силната му книга според мен, и може да не ви направи добро първо впечатление. Има малко новости и неочаквани неща, но това не променя мнението ми.
Ето и няколко цитата от книгата, които ми харесаха:  

"Решенията от нашето минало са архитекти на настоящето ни."

"Когато плуваш в тъмен тунел, идва миг, след който нямаш достатъчно дъх, за да се изминеш обратния път. Единственият ти избор е да плуваш напред към непознатото... и да се молиш да има изход." 

"Лудост е когато щраусът си заравя главата в пясъка, докато глутница хиени се приближава към него."

"Просто защото човешкият ум не може да си представи нещо... не означава, че то не може да се случи."

"Всичко е възможно, когато хората вярват в някаква кауза." 

"МОЖЕТЕ да промените света - пишеше той. - Ако не вие, кой друг? И ако не сега, кога?"

"Опасни времена няма по-голям грях от бездействието."

Благодаря ви за отделеното време и доскоро!

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Ревю: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц

Привет, приятели! Ето го най-накрая първото ми ревю в блога. Избрах тази книга, защото аз лично я обожавам. А именно "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц, на издателство "Dejabook". Напоследък е много нашумяла и всички пишат за нея, но какво да се прави? Човек като я прочете, няма как да не се впечатли и да не изкаже едно мнение.


Нека започна като госпожата ми по биология, както когато обясняваше нещо. Винаги е казвала, че се започва отвън навътре, затова и аз ще започна с корицата. Вижте я само! На мен повече ми харесва английската корица, заради тези завъртулки и дудъли, а и тя загатва повече за историята, отколкото българската. Но и българската никак не е зле! И двете корици ме радват изключително много. 


Изборът за гледна точка на разказване много ми допада. Казвам това, защото тинейджъри като Ари не са рядкост. Той е затворен в себе си, притеснителен и необщителен. Все още неориентиран, той не познава себе си и е объркан, което го кара да мрази себе си и околните.

 "Лятното слънце не е предназначено за такива момчета като мен. 
Момчета като мен принадлежат на дъжда." 




Аристотел разказва за неговото запознанство с бъдещия му най-добър приятел Данте. Разбира се нещата не са толкова прости, тъй като двамата сладури се влюбват от пръв поглед. Спирам до тук, защото, като започна да говоря за историята, има риск да издам твърде много

Говорейки за Данте...  Дай боже повече такива момчета! Толкова почти перфектно момче, нищо чудно, че Ари се влюбва. Казвам почти перфектно, защото сигурно някой ще му намери кусури, макар че аз не се сещам за никакви. Данте е почти пълна противоположност на Ари. Той е жизнерадостен, обича да излиза, да общува и не се притеснява да се запознава с нови хора. Истински и искрен, "надарен с широки познания", той не крие тези си качества. Данте е човек на изкуството, обича да рисува, да чете поезия и да я споделя. За разлика от Данте, Ари не е човек на изкуството, нито разбира от поезия.


"Струваше ми се, че стихотворенията са като хората.
Някои хора опознаваш изведнъж. Други просто не проумяваш - и никога няма да ги проумееш."



В историята има и възходи и падения, така че се пригответе за някои тъжни моменти. Но не мисля, че лошите моменти развалят историята, а точно обратното. Те още повече сближават двете момчета. Относно емоциите ми около историята, доста се смях, но на моменти бях на ръба да заплача. Героите са добре изградени и се усещат наистина реални, но не мога да кажа същото за тяхното развитие. В тях няма много развитие, освен в Аристотел към края на книгата. Всеки може да припознае някоя част от себе си в тях. Такива са и животите им. Самата история показва суровата реалност за живота на някои тинейджъри и хомосексуалните хора. За жалост ситуацията в България не се различава много от тази в историята. Затова и казах, че изборът за гледната точка е много добър. Точно заради него мисля, че книгата има силата да промени мисленето на хората и да премахне предубежденията им към хората от ЛГБТ общността. 

"На света има и по-лоши неща от момче, което обича да целува други момчета."


Някъде бях чел или чул подобен коментар: "Защо трябваше да осъвременят историята и да влюбят момчетата, вместо да си останат най-добри приятели?"
Изключително тъп коментар според мен. Историята не е осъвременена (между другото действието се развива през 1980 и някоя, доколкото помня. Извинявам се, ако греша.). Гейове е имало винаги и винаги ще има. 

Отклоних се малко, но сега да се върна към историята. Честно казано не знам какво повече да кажа. Мога да говоря за семействата им, но не мисля, че е нужно. Нужно е историята да бъде четена колкото се може повече. Тя има потенциала да промени начина на мислене и да създаде някаква, поне малко емпатия, към по-различните, тъй като можем да разберем как се чувстват тези хора благодарение на историята на Ари. 

"Всички водим свои собствени лични войни."

Като първата ми ЛГБТ литература, съм доста впечатлен и доколкото разбрах, май ще е поредица и с нетърпение очаквам продължението (моля потвърдете, ако е така, много ще съм ви благодарен). С голямо удоволствие бих и мисля да прочета и други книги от автора. 
И преди да завърша, ето няколко цитата от книгата, които съм си харесал: 

"Обзалагам се, че понякога можеш да откриеш всички загадки на Вселената в нечия ръка."

"Понякога всичко, което трябва да направите, е да кажете истината на хората. А те да не ви повярват. След това ще ви оставят на мира."

"Една от тайните на Вселената: инстинктите ни понякога са по-силни от умовете ни."

"Още една тайна на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най-ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии."

Това е приятели. Ще ме извините, ако има някакви проблеми с ревюто (все пак ми е за пръв път). Ще се радвам да чуя и вашето мнение за книгата! 

Довиждане и до следващия път!